Пако разтри сънено две от очите си и се протегна. Останалите две още не бяха активирани, а и сякаш бяха свикнали с това, че в неделя имат по-малко задължения от обичайното. Денят, в който по взаимно етично споразумение, трансмисиите са чувствително намалени и нивото на честотен шум е ниско. Не веднъж Пако бе размишлявал какво ли е било преди Институтът за генетика и нови форми да започне модификациите на биоматерията, променяйки не само човекът, но средата, в която бе живял милиони години. Несъвършенствата при сътворението бяха доказан научен факт, и така с благословията на Обединената църква преди 100 години бе започнало Пренареждането на генетичния материал.
Благодарение на него, решението на Пако да проведе сутрешната медитация на ниво 6R-X бе осъществимо с няколко размаха на полупрозрачните крила. Те бяха част от тялото му, макар и първоначалната илюзия, че са присадка. Бяха последната мода в Нов Мадрид и можеха да си ги позволят само хората с добра позиция. Инвестирането в биоподобрения се приемаше като грижа за духа и тялото и само примитивите разчитаха на предаването на белези. Факт бе, че всеки индивид имаше крила и достъп до глобалната трансмисия, но без подобрения шансът той да евоюлира намаляваше, а това носеше лоша позиция. Пако бе със затвърдени подобрения и полагаше всекидневни грижи за тях.
Медитацията се приемаше като средство за почистване на мозъчната среда, силно повлияна от страничните ефекти от високите честоти на трансмисиите. След Пренареждането, предаването на информация посредством мозъчните вълни стана първичен белег, а митовете за телепатията – реалност. Това направи излишни средствата за масова информация, тъй като индивидите имаха достъп директно един с друг независимо от местоположението. С цел ограничаването достъпа до секретен мозъчен материал Комисията на съобщенията структурира потоците, въвеждайки отделни зони в зависимост от позицията.
Вече 100 години продължаваше и битката с примитивите, които притежаваха способността да смущават трансмисиите и изкривяват предаваната информация. Тази седмица Пако бе имал две тежки обезвреждания на средата. В Северните части на Нов Мадрид час и половина имаше атака със звуков деформатор. Над хиляда индивида бяха с временно нулирана памет и неспособни да обменят данни. След като успя да локализира примитива-предавател, в ролята си на инспектор по сигурността на информацията, бе обезвредил нарушителя. Но бе понесъл и щети, независимо от биополето, което бе с високи стойности на защита. А това, че атаката се повтори на същото място, от огледален предавател постави на изпитание уменията му. Бе получил одобрение на молбата за нова присадка, което значеше, че двете последователни обезвреждания са му донесли значителен брой точки.
Ниво 6R-X бе за селектирани индивиди и наподобяваше райските пейзажи, с които противниците на Обединената църква се опитваха да върнат човешкия род преди Пренареждането. Тук Пако имаше единствено връзка с трансмисията на останалите посетители, която по приетата етика бе занулена. Изкуство бе да прекъснеш дейността на мозъчното поле, и Пако се бе посветил именно на него. След пречистване способността му да локализира примитив-предавател се възобновяваха и така той вършеше добре задълженията си на инспектор през следващите шест дни. Ето защо неговата неделя започна с пречистване.
Грижата за тялото бе друг белег на добрата култура, но индивидите бяха облекчени от подобренията. Външната обвивка се замърсяваше трудно, тъй като бе антистатична и отблъскваше вируси, бактерии и подобни на тях архаични вредители. По-скоро от аристократизъм бяха съхранени ритуалите по почистването и се спазваха от прослойката, към която Пако принадлежеше.
Искаше след като излезе на Алеята да е в добра форма и да привлича повече погледи. Това бе и времето за среща с други индивиди на физическо ниво. Едно от допълнителните очи бе инфрачервен датчик, позволяващ му да инспектира прикритите подобрения на повечето от по-долните нива. И когато те го гледаха със завистливи погледи Пако знаеше, че усилията му да евоюлира не са били напразни. Имаше моменти, в които искаше да бе останал на примитивното ниво, да прекарва живота си с повече физически контакти, вместо да претърсва по цял ден, шест дни в седмицата, трансмисионната среда за смущения, изолиран в луксозното си жилище. Но тогава нямаше да е с добра позиция и животът му би бил по-скоро неприятен. Част от индивидите, с които бе отгледан, бяха избрали именно пътя си на примитиви, отказвайки да работят върху подобренията. Пако знаеше как бяха свършили повечето от тях и не съжаляваше, че бе избрал именно този път. Ето защо той се усмихна на себе си и полетя към сектор С6-Х, където почваше Алеята.
Външният ескалатор го остави в началото й, а той от чиста суета реши да походи, вместо да размахва небрежно криле. Бе поръчал два допълнителни долни крайника с намерението да ги приобщи към биомасата посредством мозъчното поле. Изследванията показваха напредък и прогноза, че след три поколения на примитивно ниво ще се появи зачатък на трети крайник, който след още 15 поколения ще е вече първичен белег за човешката раса. Уви, приобщаването на четвъртия крайник бе претърпяло провал, но Пако го остави по-скоро като аксесоар за дните, в които се разхождаше по Алеята.
Антистатикът му бе с метални отблясъци и старателно почистен сияеше на слънчевите лъчи. Някога Алеята е била трансконтинентална магистрала, превърната в последствие в зона за физическо общуване, със запазени архаични структури, където индивидите се събираха в неделя. Погледът му се плъзна по надписа Café del Mar и той влезе в помещението. Седна на масата до прозореца, за да следи потокът от тела, отразяващи в различни нюанси светлината. Обслужващият индивид също бе спомен за епохата, към която принадлежеше въпросното кафене и макар и да знаеше, че сеньор Пако иска воден дестилат и генетичен стимулант, дойде и го попита лично.
- Сеньор Пако, как ще прекарате остатъка от неделния ден ?
От лявата му страна на няколко сантиметра от земята с тих плясък на виолетовите си криле, покрита със златно сияние бе застанала Карла, от Отдела за просветление. Времето й минаваше в информиране на новопоявилите се индивиди какви са шансовете им да подобрят различни части от физическата си обвивка и потенциалният успех за еволюция. Пако намираше работата й за изключително скучна, но за Карла бе интересна и тъй като бе просветител, убедил голям брой индивиди да изберат пътя на еволюцията, позицията й бе добра.
- Карла, златното ви сияние издава нова присадка.. простете за грубата ми инспекция, но не мога да не полюбопитствам. – И с мил тон добави – Седнете до мен, да погледаме пъстроцветния поток.
Официалният тон на привидно деловият разговор бе по-скоро изтънчен флирт, разнообразяващ неделния следобед. И двамата знаеха, че именно тук е срещата им и престорената изненада от привидната случайност на това, че се виждат, бе част от любовната им игра.
Жената се усмихна и продължи с нежния си глас:
- Днес ще има риболов. Край езерния прототип. От Кметството обещават ниско ниво на трансмисия, тъй като събитието е с покани. И тъй като имам две се питах дали не искате да ме придружите.
При тези нейни думи Пако загуби контрол над себе си и комуникацията от архаична вербална форма премина на високочестотен мисловен обмен. Нямаше как да скрие, че седем дни бе чакал да я види на физическо ниво, и независимо от частните трансмиисии с високо ниво на сигурност му липсваше именно физическия контакт. Бяха успели да си осигурят частна зона, тъй като бяха подходяща биологична двойка, способна да допринесе за еволюцията на биоматерията. Знаеха, че ако потомъкът им предаде правилно генетичната информация, високите им позиции ще гарантират достъп до наноприсадките, които се водеха ново поколение. Тогава физическото придвижване в пределите на Нов Мадрид щеше да е със скоростта на архаичните летящи аероплани, останали в епохата на несъвършения човек.
Двамата бавно допиха водния дестилат и се отправиха към езерния прототип, махайки лениво с криле. Карла се смееше с прекрасния си тембър, а Пако не си даваше труд нито да говори, нито да крие мислите си от нея. Минаха покрай Историческия музей и тя проговори с нежния си глас:
- Казват, че преди да се обособи Нов Мадрид на тези земи са живеели различни народи. После генетичната глобализация заличила границите, размила народностите. Питала съм се какво ли е било като хората са пътували, когато е можело да се скриеш в собственото си съзнание…
Пако се усмихна и премина на вербално ниво:
- Аз понякога си мисля как ли изглеждат хората от Новата земя, и тези от Източния бряг. Уви, колкото и да инвестира Общият комисариат в Института за генетика и нови форми, все още не можем да летим на дълги разстояния. Струва ми се плод на незрялост да тръгнеш към Новата земя, след като преди тебе хиляди са паднали от изтощение в ледените води Океана и там са намерили смъртта си без да допринесат за Еволюцията.
- Всъщност, имаме достъп до всеки един от индивидите от другите райони и не мисля, че е толкова драматично това, че не ги виждаме. Макар, че… – тук Карла премина на високочестотен мисловен обмен в частната зона и продължи – ако получим достъп до наноприсадките тогава ще е възможно…
- Карла, знаеш че това е ерес. Независимо от високите ни позиции и високото ниво на сигурност на трансмисията.. недей да допускаш образуването на такива мисловни модели. При месечния преглед датчиците за отклонения може да ги открият. А това означава автоматично да занулят паметта ти .. а аз не искам да те загубя.
Карла сведе глава, множеството й присадки в русите й коси, докоснаха изваяните й гърди и съвсем тихо промълви:
- Няма да мисля повече за това. В името на Еволюцията, и в името на това, че сме избрани да създадем потомък. – После се разсмя и посочи със сребърният си показалец в далечината. – Ето го и езерния прототип. Питам се дали ще заемем подходящи места да наблюдаваме риболовния ритуал в подробности.
Пако също погледна в далечината и с престорена сериозност добави:
- Преди всичко е добре да не закъсняваме, защото това означава, че всички места за архаично наблюдение ще са заети. А неделята е денят за почивка на четвъртото ми око и не искам да включвам далекогледа.
- Нито пък аз моя. – делово добави тя.
И в синхрон блестящите им тела се издигнаха над повърхността и се включиха в общия поток от индивиди, летящи в различни посоки в неделния ден. Под тях Алеята се виеше като сребриста змия.
