Жената, която се усмихваше в неделя

Тя беше висока 185 см. Мереше се всеки ден, с надеждата, че ще се смали. Точно в 6.30 заставаше на електронния кантар и знаеше, че той ще покаже 68 кг. После отиваше до жирафа, закупен от детски магазин, който безпощадно показваше един осемдесет и пет. Събираше цифрите - едно и осем е девет, девет и пет е четиринадесет. На 14 бе станала жена. 14 зъба имаше в устата, която не отваряше освен по време на неделно причастие. 14. Само тя стърчеше над останалите по време на литургия. Това бе нейното проклятие. Бог не й прати знак как да прогони мрачната прокоба от дните си. А тя го обичаше. Затваряше очи и призоваваше светлия му лик, без дори да знае къде свършва Рая и къде започва Ада. После прибираше косата си под забрадката и излизше да събира милостиня за Божия храм. Богомолката я наричаха. Когато си отиде след 59 земни години на скромно съществувание, гробарят намери 14 бисера в пазвата й. Господ в този момент плачеше за обичното си чедо. Но не пророни и сълза. Боговете нямат сълзи. Само бисери, които раздават на новородените.