полето е осеяно с макове
окъпани с роса
разтворили ръце към слънцето
Утре е Великден. Баба не е боядисала яйца. Тя почина миналата зима. Аз съм нейно внуче. Не ми се играе. Кракът ми е превързан – порязах се в мазето на един счупен буркан. Мразя сандалите, обичам да мърдам пръсти в тревата. Мама замина. Не каза къде отива, нито дали ще се върне. Не плаках. Само ми беше мъчно, че няма да има на кого да нося цветя. С мъка успях да се покатеря на дървото – това е любимата ми череша. Имам двама братя и три сестри. Те са по-големи от мене и понякога ме бият. Веднъж Джени ми бръкна с една клечка в носа и тече много кръв. Дядо ме накaра да се премия с джин и ме болеше. Плаках. И се разсърдих на Джени. Тя ми се извини и ми подари свирка. Аз се казвам Лиза. Ще навърша скоро 10, но първо да мине лятото. Ако мама се върне ще ми донесе подарък. Но баба я няма да ми опече любимия сладкиш с къпини. Имах кукла, която се казваше Хортеза, но Бил я пусна в реката и тя се удави. Сега се грижа за едно коте, но може да умре, защото няма какво да яде. Дядо каза, че нямаме пари за мляко. Джени е прислужница, а Кейт мие чинии в една голяма къща - Ресторант. Ходи с поли на цветя и разпуснати коси. Вчера й сплетох плитка.
Бил открадна колелото на Големия Майк, дето баща му е в затвора. Кейт плачеше и повтаряше, че Майк ще набие всички ни, ако Бил не върне колелото. Но той се смееше и каза, че той ще набие Големия Майк. Цял следобед стоях на черешата и ме заболя крака. Понякога виждам как по листата пълзят зелени гъсеници и ги изучавам. Подарих една на Джени, но тя се разпищя и дядо ми се скара. Дядо е силен и висок. Има големи мустаци и рошава бяла коса. Понякога плаче за баба. Плаче и за татко. И той умря, но преди баба. Като се напие, дядо казва, че баба го е оставила сам и е отишла при татко. И започва да плаче. Джени се смя като й казах за мъката на дядо. Била съм си измисляла непрекъснато истории. Дядо бил строг и студен и не можел да плаче. Джени е глупачка и е влюбена в Големия Майк. Ходят хванати за ръка. Кейт няма приятели. Понякога говори с мене, но през повечето време мълчи.
Днес кракът ми е по-добре, но дядо ми каза да не махам превръзката. С Кейт ходихме на черква. Джени остана да спи. Имаше много хора и всички ми приличаха на мама. Чаках я да се покаже, но само тримата свещенници видях. Като се прибрахме намерих сребърна монета. Не съм я показвала на никой. Косата ми е рижа, а носът ми е чип. Бил ми се смее понякога, че прилича на копче. С рокля съм днес. Защото било празник ми обясни дядо, докато ми я обличаше.
прохлада
ще покрие деня
ще настъпи с нощта
ще излезе с утрото
Не мога да спя. Кейт не се прибра. Дядо плачеше за баба. Мислех си за мама. Усещам, че няма да се върне. Сега е почти светло, навън пеят любимите ми птици. Големият Майк понякога ги цели с камъни и после ги изяжда. Никой не го е виждал, но Бил каза, че той може всичко. А и пилетата били много вкусни. Дядо ми каза, че като порасна ще ме научи да готвя. Край реката има много къпини, но дядо казва, че в храстите се крият змии и не ме пуска да ходя там. Казва, че ако ме ухапе змия ще умра. Не му вярвам. Змиите са добри. Видях една пред черквата, но беше умряла и покрита с прах. Стана ми жал за нея. Ако видя змия край реката, ще си поговоря с нея. Както си говоря с Джаки – кучето на Големия Майк. Кейт каза, че е кралски пудел, но на мене ми прилича на овца. И е добро. Дядо не дава да си имам куче. Не знам защо мрази животните. На шкафа има снимка на мама и баба – стоят пред черквата. Мама е малка и е гушнала бяло кученце. Като питам дядо на кой е това куче, той ми се кара. Казва ми да не задавам много въпроси. Слънцето вече изгря и никой няма да разбере, че не съм спала през нощта.
С голяма и лъскава кола Джени ни напусна и отиде в града. Дядо каза, че ше пропадне като Сибила – голяма ми сестра. Не си спомням как изглежда. Дори няма нейна снимка на шкафа. Дядо не дава да се продума за нея. Тя е дете на мама от първия й мъж. Джени и Кейт са от втория, а аз от третия – моят татко. Големият Майк казва, че мама е вещица щом й умират мъжете. И Бил е от татко, но не прилича на мене. Има лунички и е хубав, с руса къдрава коса. Като порасна и аз ще стана вещица, но ще карам мъжете ми да живеят повече от другите хора. Големият Майк казва, че вещиците имат котки, а аз имам само дървена кукла. Накарах дядо да ми я издяла. Той може много работи да прави от дърво, а после ги продава на пазара. Трудно различавам годините. А и откакто баба умря, сякаш времето е спряло. Казах това на Бил и той ме нарече луда. Питах дядо какво е да си луд, а той каза че е същото като да си болен, но цял живот всички ще ти се смеят. Пак съм на черешата, гледам на двора дядо как прави дъски за рязане на хляб. В кухнята имаме много дъски. Веднъж се порязах и кръвта не спря да тече цял ден. Баба беше жива и ме отведе при една циганка. Тя ми сложи на пръста някаква трева, билка била и пръстът ми се оправи, но имам дълбок белег. Циганката имаше златен зъб и той светеше на слънцето. Не разбрах дали свети през нощта. Кейт обеща да ме научи да чета. Само тя може да чете. Каза, че и Сибила е можела, също като мама. Куклата ми няма дрехи, гола е от една седмица. А Бил си има дървена сабя.
За вечеря ще дойде Самюъл – най-големият ми брат. Той е войник и всеки вторник идва на вечеря. Сърди се, че не яде пилета като е у дома. И дядо се ядосва и почва да вика, че сме бедни и нямаме пари за месо. Никога не съм яла пиле. Само мляко и сирене с хлебец. В градината баба гледаше домати, но дядо не може да им говори, както баба правеше и те не растат. Но имаме много лук и боб, и чушки. Съседи идват да си купуват от нас – лукът бил най-хубавия в селото. Самюъл има шапка и дрехи с разни неща по тях. Казва, че ако стане война ще може да се бие. Иска да стане Генерал. Не знам какво значи това, но сигурно е нещо важно, защото и той е много важен. Не го обичам. А и мама не го е родила. Бил е от първия й мъж. Баба го наричаше копеле, но така и не ми обясни какво е да си копеле. Но ми разкзваше за птиците. Баба можеше да имитира славей и понякога ми пееше песни. Смееше се, че дядо се бил оженил за нея заради гласа й, а той се нервираше всеки път като я чуваше какво ми говори. Била съм малка за такива неща.
Пак не спя. И съм много объркана. Самюъл ми каза, че съм погрозняла и не си игра с мен. И се скара с дядо. Бил виновен за смъртта на баба и за това, че мама ни е напуснала. Уплаших се, че ще се сбият. Дядо стана червен и го изпъди. Самюел взе Бил и отидоха в кръчмата. Кейт не се прибра. Сега треперя и много искам мама да ме гушне. Можеше поне баба да е жива. Галя новата си кукла и си мисля, че дядо е добър. Нямаме огледало да видя дали наистина съм толкова грозна. Джени има бяла кожа, а на Кейт е по-тъмна. Днес ще ходя на реката, но с дядо. Ще събира дърва да прави дъски. Казва, че всяко дърво има душа и само трябва да сложиш ухо до него, за да чуеш как бие сърцето му. Дано и аз да чуя сърцето на някое дърво. В двора имаме и орех, но не мога да се кача на него. Мога само да мета шумата наесен. Имам си моя метла. Дядо казва, че мета добре, а Бил ми се смее, че съм като циганките, които метат улиците в града. Заваля дъжд и ще има гъби. И храна за всички.
дъждът разлива сълзите
прави прахта на финна пепел
мокри опашките на котките
Чух сърцето на ореха. Биеше глухо и си представих как е биело сърцето на баба като е умирала. Аз бях на погребението, но не я видях мъртва. Станах сутринта и дядо каза, че повече баба няма да е с нас, че си е отишла. Аз търках очи, а после като ме взе една съседка плаках. Бяха се събрали и други жени от улицата и говореха как баба си легнала, а на сутринта вече я нямало сред живите. Гледаха ме със съжаление, повтаряха само “горкото дете, горкото дете”. Една от тях ми даде да пия чай, каза, че щял да спре сълзите ми. Изпих го и наистина спрях да плача. Видях как баба се е качила на клоните на ореха и оттам гледа дядо да обикаля около ковчега. Дядо каза, че с последната пара е погребал баба. Големия Майк ми е казвал, че преди години дядо бил богат и имал много пари. Сибила ги взела без той да разбере преди да тръгне за града. Сигурно затова дядо я мрази и не дава да се говори за нея. Може и Големия Майк да лъже. Бил казва, че всеки може да ме излъже, защото съм малка и глупава. Бил не иска да ходи на училище. Казва, че се срамува, че дрехите му са скъсани, че живее с дядо, а не с татко. Другите деца живеели с бащите си, само ние сме били различни. Аз не помня татко добре. Само един слаб мъж, който винаги носеше шапка и беше мълчалив. Баба казваше, че приличам на него – само очите ми говорели. Не знам какво значи това, моите очи нямат уста. Баба говореше все такива работи и аз не я разбирах. Бил отново ми счупи куклата. Дядо много го би, а аз плачех тихо зад къщата.
Сибила се върна. Застана пред дядо и му каза, че ще живее с нас и ще дава парите си за къщата. Дядо се разплака, споменаваше думата “заговор”, а аз се чудех какво ли значи. Повтарях я много като си легнах, буква по буква. Не знам как се пише, но си представях хората заговарящи и отговарящи. Като паяка, който убих вчера без да искам. Стъпих и чух звук и когато погледнах, видях петно. Уплаших се и побягнах, бягах много и отидох при извора със змиите. Виках ги, молех ги да излязат, за да кажа на някой как убих един паяк, но никой не се показа. Никой не искаше да излезе. Върнах се и накарах Сибила да да ме прегърне, да бъде моя майка. Мама няма да се върне. Вече знам със сигурност. Сибила е много голяма, казва, че знае как да носи отговорност. Аз не знам какво е да носиш тази дума. Знам да нося вода и шапка. Дядо ми направи шапка от вестник, да ми пазела главицата. Бил се смееше, че без шапката слънцето ще ме напече и съвсем ще полудея. Баба ме учеше, че ако си пека гърба на слънце, ще съм здрава. Бил й се смееше, както сега се смее на мене. С Големия Майк искат да избягат. Казват, че вече са на 16 и могат да правят каквото си искат. Аз искам да се науча да чета. Сибила ми обеща книга за рождения ден ако дотогава се науча да познавам буквите. Май е по-добре да си имам книга, отколкото да ми правят сладкиш. Ще съм голяма. Като Бил и Големия Майк.
очите се пълнят със сълзи
реките - с вода
само сухите долини
са лишени от аромата
на спонтанно поникнали теменуги
Не мога да повярвам, че дядо се усмихва без да е пил джин. Каза ми, че баба се явила тази нощ. Застанала пред него и заедно с дева Мария започнали да му пеят песни. Дядо каза, че от тази песен му олекнало на душата. А на мене ми е тежко, защото нося торба с царевица. Бил и Големия Майк са пред мене и носят по един чувал. Отиваме на пазара. Бил каза, че не сме направили нищо лошо като сме откраднали царевицата. Защото като я продадем ще имаме пари. А аз ще видя града. Само не трябва да казвам на никой какво сме правили. Да пазя тайна и да се усмихвам като застана на пазара. Мене ме е страх, че повече няма да видя дядо. А слънцето изгрява и ме стопля, както някога баба ме топлеше като смяхме в едно легло през зимата.
Видях най-красивата жена. Очите й бяха сини, кожата гладка, а костата златиста. Носеше дълга рокля на цветя и се спря при мен да купи царевица. Аз не можах да кажа колко струва, стоях и я гледах. Сигурно Дева Мария, която се е явила на дядо е толкова нежна и добра. Жената купи цялата царевица и ми даде много пари. Поне така каза Големия Майк. Аз не познавам парите. Те са шарени като цветята, които бера и слагам във вазата на масата. В града няма цветя. Само къщи и много хора. Бил ми даде малко пари. Каза, че са “моя дял от сделката”. Не ги разбирам тия сложни думи. Показах ги на Сибила и тя каза, че за малко момиче като мене са прекалено много. Попита ме откъде съм ги взела и не можах да я излъжа. Сибила каза, че няма нужда да крада, защото тя ще носи пари и вече няма да сме гладни. Но Бил замина. За града. И сега ми липсва. Дядо е тъжен, но не иска да пие. Каза ми, че като не пие баба се явява насън и му пее. Сибила ми дава да й помагам като готви. И се смее на малките ми ръчички, които не знаели какво да правят. Купи ми дървен гребен и с него ми реши косата. Казва, че имам хубава коса и като порасна много мъже щели да искат да я галят. И аз вече има кой да галя. Дядо не изгони последното коте, което намерих. Много е грозно и слабичко. Очите му са сини и като гледам дълго в тях е като че ли се гмуркам във вирчето в гората. Преди да замине, ходихме с Бил да се изкъпем. Имаше много къпини, набрах и на Сибила. Нямаме вести от Джени. Дядо я нарича неблагодарница. Аз мисля, че се е оженила или че е намерила мама и живее с нея. Самюел също не е идвал да вечеря. Не ми липсва. Радвам се, че Сибила е с нас. Сяда на двора и пее, понякога с часове – също като баба. Научи ме да пиша името си. Тия букви са странни, завъртяни. Сибила ми каза да ги запомням като им давам имена на цветя. “Л” е лале, “И” е иглика, “З” е зюмбюл. За “А” не можах да намеря цвете. Може да не се е родило още или аз да не съм го срещнала. Нали съм малка. Дядо обича да казва, че животът е пред нас. Той скоро щял да отиде при баба и татко. Като говори така се натъжавам.
Лятото си отива. Дните са по-къси и не мога да ходя боса. Сибила ми купи обувки. Първата вечер си легнах с тях. Дядо искаше да ме набие, но аз му казах, че няма да ги събуя. Той започна да се смее и ми каза да правя, каквото искам. И Сибила се смееше. Каза, че се радва, че се е върнала. Било й хубаво с мене и с дядо. Сибила е на 27. Понякога я гледам и не знам как мама я е родила. Опитвам се да си представя баща й, но не мога. Днес ходих да купувам хляб и чух две жени да обсъждат мама. И ме сочеха с пръст. Нямало такова нещо самотен старец да гледа копелето на сина си и неговата сестра. Пак не ми стана много ясно за какво говорят, но нещо ме прободе през сърцето. И се натъжих. Колкото и да гледах новите си обувки ми беше мъчно за баба и мама. Отидох при дядо и му разказах какво съм чула. Той нищо не каза. Само смръщи чело и прокле двете жени. След вечеря дядо ме извика. Искал да ми среши косата. И ми разказа как като млад бил влюбен много в една жена. Тя имала само един син, мъжът й бил умрял. Дядо обичал и баба, и другата жена. След една дълга зима другата жена се разболяла. Дядо, колкото и да искал да я излекуват лекарите с парите, които давал, не станало. Жената умряла. Дядо плакал много. Баба нищо не му казала. Поискала да вземат момчето и да го отгледат. Така вече имали и син – моят татко. Той се оженил за мама като пораснали. И съм се родила аз. Дядо каза, че малко хора знаели истината за мама и татко. Говорели, че е грях сестра и брат да имат дете. Дядо каза, чe съвестта му е чиста. Започна да плаче за баба. Как не богатството, което изчезнало, е било важно за него, а само баба. Аз се приближих до него и го погалих по главата, както галя котето. После сънувах баба – пееше на двора и свиваше венци от рози, но те бяха сухи, отдавна мъртви.
Самюел дойде на вечеря. Носеше пиле. Сибила го сготви. Самюел каза, че е видял мама в града. Дядо нищо не каза. Видях само как се вкамени. Искам да отида в града и да намеря мама. Ако не я видя скоро ще забравя лицето й. Не съм говорила с никого от два дни. А и Сибила се прибира късно. Дядо не иска да говори. Тъжна съм и мога да се разплача, ако някой ме попита нещо.
Дядо се разболя. Изглежда стар и слаб. Повтаря “Лиза, Лиза, кой ще те гледа като си отида”. По цяла нощ се моля за него. Днес дойде един приятел на дядо. Мустафа. Каза, че дядо го е повикал. Не съм чувала дядо да вика някой. Мустафа каза, че ще излекува дядо ако ме вземе със себе си. Иска да стана негова снаха. Къде е баба да я питам страшно ли е това? Мустафа изглежда добър – вари билки и къпе дядо с тях. Говорят си на чужд език – дядо го нарича турски. Мустафа дължал услуга на дядо и сега му я връщал. Нека дядо да оздравее и ще стана снаха. Питах Мустафа дали ще ме научи да познавам билките. Имала съм дарба каза той, затова искал да ме вземе. Много нови думи, които не разбирам. Откакто Мустафа влезе в къщи не мисля толкова за мама. Самюел каза, че може да ми се случи нещо лошо ако тръгна с Мустафа и семейството му. Дядо побесня и започна да вика. Самюел се приближи до него и му целуна ръка. Дядо се разлака и каза, че носи голямо бреме с мене. Било време някой да се грижи истински за мен. Щял да оживее, но не можел повече да ме задържи при себе си. После погали Самюел по главата и каза, че ние сме утехата му. Вечерта като си легнах виждах очите му – взряни далече сякаш стои на баира и гледа дали баба си идва. Почувствах се стара, много стара, но не можах да се разплача.
Преди да замина Сибила каза, че ще ме отведе до града. Да се разходим. Щастлива съм. А Сибила се усмихва. С новите обувки съм и с роклята, с която ходя на църква. Сибила ме държи за ръката и вървим по пътя. Виждам птиците, които са накацали по дърветата. Дано да има птици там, където ще ме отведе Мустафа. Срещнахме един човек преди града. Каза, че съм добро момиче. Даде ми герданче – с цветни стъкалца, които блестят на слънцето. Да ми носят късмет. Сега са на врата ми и ме топлят сякаш са много, много слънца…
