Жана имаше яка от цветни, малки рибки. Те се движеха в такт с дъха й, галеха нежно бялата й шия. Тя ги хранеше с трохи от фин бял хляб, а когато се къпеше рибите ликуваха. Преди да заспи целуваше всяка една от тях по перките и те й разказваха вълшебни приказки.
Една сутрин Жана се събуди, за да разбере, че три от рибите са остарели толкова много, че скоро ще умрат. Тя ги откъсна от себе си и отиде на пазара да им търси купувач. Срещна дебела готвачка, която се съгласи да ги купи на безценица. Жана се прибра натъжена и самотна - бяха й останали шест риби. Готвачката побърза да сготви за обяд рибите, но с ужас установи, че всяка от тях е пълна с пух. А Жана не спа добре и съжаляваше за това, което бе причинила на себе си и на трите риби.
Не мина много време и още три риби приближиха прага на старостта. Жана много се чуди какво да ги прави и накрая ги даде в протегнатите за милостиня костеливи ръце на един старец. Той събра другарите си с намерението да похапнат топла рибена чорба, но котлето се оказа пълно с дървени стърготини.
Жана заживя с останалите риби и те я развличаха в самотните й вечери. Един ден тя видя три лебеда с прекършени криле и им подари последните три риби. А рибите се превърнаха в криле и лебедите отлетяха. Жана се прибра на велосипед, който открадна без свян от един ъгъл.
Щом се спусна нощта побърза да нарисува девет риби и заживя с тях без да се страхува, че ще остареят.
