Лои имаше големи гърди, от които капеше мляко, така както от розите се стича утринната роса. Лои изпитваше болка и не желаеше да пие от млякото. Отиде до брега на морето и започна да храни рибите с росата си.
Така се роди любовта между Лои и рибите. Те се биеха коя първа ще пие от сока й. След това започнаха да проникват в нея, да плуват в океан от мляко, болка и тъга. Настаниха се в косите й, превзеха гърдите й. Лои изпита спокойствие и болката й намаля. Тялото й се покри с люспи, а млякото й секна. Рибите стояха гладни и заседнали в утробата й. Морето отказа да приеме нейната нова същност и не я допусна в дълбините на покоя си.
Лои остана да се носи по повърността. Мляко имаше само по новолуние.
