Преди много лета, преди много времена насред зеленото поле се появи малък Принц. Не Малкия принц, а просто един малък Принц. Бе току-що роден от сутрешната роса и сънено мигаше с дългите си мигли. Телцето му бе крехко и носеше изискани одежди – пурпурно наметало от розов лист, дрехи от цвят на нарцис, а на крачката си имаше обувки от чисто злато. Именно те бяха доказателство, че е истински Принц.
След като огледа къде се намира, той реши да се заеме с важните дела, които всеки с неговото положение има. Ето защо повика най-близко стоящата пеперуда и с финес се качи на гърба й. След което издаде заповед “Напред!”
И пеперудата полетя напред, понесе се над полето и Принцът се любуваше на зелените треви и на аромата, който се носеше над полето. Слънцето грееше и по всичко личеше, че денят ще бъде от онези, за които всички си спомнят като за “един хубав ден”.
Като наближиха ябълковата градина Принцът издаде заповед за кацане и пеперудата се приземи на един отрупан с ябълкови цветове клон. “Тук ще я търся” помисли си той и слезе от гърба на пеперудата.
Някои търсят съкровища, други – път, по който да вървят, а Принцът търсеше своята Принцеса. Знаеше, че когато свърши деня и слънцето залезе и ще привърши и неговия кратък живот, но тази мисъл не го тревожеше. Защото утре щеше да се роди отново, и на по-следващия ден, и пак, и пак… Всеки ден някъде се раждаше един малък Принц.
“Ябълковата Принцеса ще е с розова рокля, косите й ще са отрупани със ситни бисери – всъщност застинала роса, а гласът й ще бъде най-мелодичният. По-нежен дори от славейова песен…”
Пеперудата отлетя, а Принцът смело започна да изследва ябълковото дърво. “Една Принцеса обикновено се ражда на по-високите клони, където са най-нежните листа и най-огромните цветове”. Ето защо той си проправяше път сред клоните и се изкачваше все по-нависоко.
Трудно е да се каже колко време бе минало от началото на неговото пътешествие, когато сподавен вик се изтръгна от гърдите му. В чашката на един ябълков цвят седеше най-нежната и омайна малка Принцеса и прелестно му се усмихваше. Той се поклони, както подобава на неговия сан, след което се представи:
- Принцът на утринната роса.
Принцесата се усмихна още по-чаровно и свенливо отвърна:
- Принцесата на ябълковото дърво.
След което тръсна русите си, обкичени със ситен бисер коси и се засмя. Бузите й се покриха с руменина и тя засия в пълната си хубост.
Принцът се доближи до нея, извади от вътрешния джоб на мантията си малка кутийка и внимателно я отвори. На пурпурното кадифе имаше малък пръстен – сякаш от паяжина изтъкан, а всъщност бе от чисто злато.
- Ето, Принцесо, това е за Вас. Казано е, че ако стане на малкия ви пръст ще може да прекараме деня заедно, а когато слънцето залезе заедно да се оттеглим в нощта.
Принцесата подаде изящната си ръка и макар и двамата да знаеха, е пръстенът е точно по мярка, спазиха ритуала. На нейния пръст от бижуто заструи светлина и озари лицата им
- Вече можем да се разходим – каза Принцесата и плясна два пъти с ръце.
Мигом се появиха два огромни зелени скакалеца със сребърни юзди. И се понесоха двете ефирни същества из синевата, радвайки се на деня…
