Добри
· Дракон · Войник · Водолаз
· Пингвин с джип · Принц · Мечка
· Място - остров Хамалай, Австралийския океан
· 2 кораба и 5 лодки
Лоши
· Змей · Змия · Войници - 2 броя
· Принцеса · Червей, голям
· 1 голяма лодка
· Място - гора Донгута, река Чанджа
С участието на Лазар и Йов.
На остров Хамалай, обграден от бурните води на Австралийския океан, живееше Тъжния принц. Сърцето му бе добро, но при мисълта, че Принцесата, която му е орисана е лоша, той тъгуваше. Не знаеше как ще бъде с нея и лошотията й, когато тя е надалече, там където буйната Чанджа слизаше от гъстите гори Донгута. В моменти на дълбока печал викаше Червения дракон, който му пееше, а Принцът сънуваше кошмарите си.
Един ден Водолазът дойде и тържествено каза:
- Принце, успях да достигна до водите на Чанджа. Разгледах внимателно местността и съставих план как да проникнем нагоре по устието й. Първо ше тръгнат двата кораба. Ще пратим на тях Пингвина. Неговият джип ще може да се движи през горите и скоро Принцесата ще бъде наша.
Принцът кимна вяло с ръка, Драконът се поклони ниско и отиде да разпореди заминаването.
По същото време Големия червей завършваше закуската си от четири пеперуди. Бавно протегна лигавото си тяло и се насочи към реката. Лениво притвори очи, щом чу шума й. И когато спокоен мислеше да заспи, непознат шум го накара да застане нащрек. Погледна към посоката, от която идваше и видя Пингвина в неговия джип. Сърцето на Големия червей се сви. Предсказанието, че Добрият принц ще потърси Лошата принцеса започваше да се сбъдва. Ето защо той извика в съзнанието си Змията и Змеят и им нареди да пазят Принцесата.
Принцесата се погледна в огледалото. Бе сложила празничната си рокля. Интересуваше се само как да отиде при Добрия принц. Гледаше се в огледалото и мечтаеше да заживее щастливо с него. Не след дълго се появиха двата Войника и я накараха да пие от обичайната отвара, за да спре да си мисли подобни глупости.
В земите на Лошата принцеса цареше оживление. Или по-скоро суматоха. Змеят бе раздухал пламъци пред портите, Червеят бе прокопал дълбоки ровове около него, а Змията бе наситила въздуха с малки частици фина отрова. Принцесата гледаше замечтана в посоката, от която ще дойде Принца и макар мислите й да бяха упоени, сърцето й тръпнеше в очакване на срещата.
На здрачаване мощен рев разтърси горите Донгута. Мечката, излязла из-под шапката на Пингвина, пристъпи бавно към двореца и съобщи за пристигането на Добрия принц. Силният звук махна упойката от съзнанието на Лошата принцеса и тя припряно започна да опакова багажа си. Пингвинът направи магия, която превърна двата кораба и петте лодки в големи балони. На крилата на Червения дракон бе Принцът, който издаде кратка иясна заповед: “Напред към двореца!”.
Но Змеят бе нащрек. Бе приготвил за нежелание гости огнени топки и горящи кълба, с които да посрещне пратениците на доброто. Двата войника биеха барабаните и при всеки удар се появяваше нова безплътна сянка, готова да брани Лошата принцеса. А тя, напълно безпомощна, не знаеше как да стигне до Добрия принц и сълзи се стичаха по страните й. И в отчаянието се сети, че някъде в старите книги бе чела, че в най-трудния за нея момент трябва да потърси помощта на двете момчета Лазар и Йов. Кои ли бяха те, къде ли можеше да ги открие… Погледна във вълшебното огледало и го помоли за помощ. То започна да излъчва светлина и скоро лицата на двамата братя се появиха. Те се поклониха и казаха:
- Принцесо, ние сме на Вашите услуги.
- Отведете ме при Принца - нареди им припряно тя.
Лазар и Йов пак се поклониха и излязоха от огледалото. Лазар извади от джоба си бяла копринена кърпа и покри Лошата принцеса. И тя се превърна в малко червено камъче. Йов я умота в друга кърпа и камъчето стана зелено. И тръгнаха момчетата да предадат принцесата в добри ръце.
Дворецът гъмжеше от войници. Барабанът не спираше да бълва нови и нови въоръжени до зъби безплътни сенки. А Добрият принц наблюдаваше невъзмутимо всичко това от крилете на Червения дракон и за първи път в живота си се смееше. Драконът му бе дал да изяде едното си око. Това ги направи невидими и те стояха необезпокоявани на централния дворцов площад. И изведнъж две момчета застанаха пред него и едното рече:
- Принце, знаем, че си тук. Носим ти Лошата принцеса. Ето я - в двете кърпички, които трябва да махнеш от нея, когато се върнеш в твоите владнения.
- Бързайте! До изгрев слънце трябва да се приберете на острова. В противен случай Принцесата ще остане завинаги камък - добави другото.
Принцът почтително се поклони на Лазар и Йов, а Червеният дракон разпери криле и се понесе над горите Донгута.
Мечката и Войника решиха все пак да премерят сили с войниците на двореца. Всяка сянка, която се докосваше до Войника, изчезваше със съсък и на нейно място се появяваше негов двойник. Тогава балоните започнаха да сипях врял катран и каналите на Големия червей се напълниха със сварени трупове и сенки. Пингвинът и Водолазът решиха да се въздържат от участие и поеха към дома за празничния обяд.
Малко преди изгрев Добрият принц стъпи на родна земя и внимателно махна кърпите от скъпоценното камъче. Пред него застана в цялата си красота Лошата принцеса и го целуна нежно. Прегърнаха се и благодариха от сърце за помощта на братята Лазар и Йов.
От владенията на Принцесата не остана нищо. Всичко бе изпепелено и всички бяха мъртви. Само Змията успя да се превърне в бяла лястовица и отлетя в неизвестна посока.
