Борис реши да си направи портокалов кейк и тръгна към пазара да купи четири портокала. По пътя, близо до един храст намери старинен нож. Беше с дървена дръжка с четири вградени златни монети. “Сигурно е на някой пират” помисли си той и го сложи в джоба си.
След като купи портокали, той се прибра и разряза с новия нож един от тях. От него излезе малка мишка и каза:
- Здравей, Борис. Казвам се Хуана. Ако имаш нужда от помощ в кунхята, извикай ме три пъти. - и Хуана се мушна под един от шкафовете.
Борис разряза втория портокал и от него излезе дакел.
- Добър ден, Борис! Моето име е Пиер, ще бъда домашното куче-пазач, може да ми се довериш. – и Пиер застана на входната врата.
Явно не бе ден за портокалов кей, ето защо Борис реши да направи гъбена супа. Но след като наряза гъбите с новия си нож, те се превърнаха в парчета жълти и зелени чушки. Вече бе напълно убеден, че ножът притежава магическа сила.
На другата сутрин той излезе за работа и остави пиратския нож на масата. Вечерта в центъра на скромното си жилище завари един Пират, мятащ злобни погледи.
- Борис – каза той с дълбок и страшен глас – виждам, че си станал притежател на моя безценен нож. Имам намерение да прережа с него гърлото ти! Откъде го открадна?! От таверната ли?
Борис се вцепени от ужас. Потърси помощ от Пиер, но видя, че кучето е завързано за един стол. Хуана пък бе затапена в бутилка от бира.
- Монсеньор, намерих ножа Ви на улицата. Не съм крадец, а френски поет – каза с нотка на възмущение Борис – Това са моите приятели, защо и на тях сте причинили болка?
Пиратът въздъха, приближи се до Борис и го прегърна.
- Прости ми! Присъни ми се, че си го откраднал от мен, но нещо сънят ме е излъгал.
- Всичко е наред, само освободи приятелите ми. И нека се опитаме заедно да приготвим портокалов кейк – останаха ми два портокала.
Така пиратът остана за вечеря. Но в неговите ръце ножът бе просто обикновен нож.
- Вчера това бе магически нож, а ето че сега е само средство за рязане. И как стана това – запита Борис.
- Нямам и идея – каза Пиратът. – С този нож съм убил много хора, но не съм направил нито една магия.
Тогава Хуана се усмихна и каза:
- Приятели мой, това не е никакъв нож. Това е лявата ръка на една морка сирена, която преди смъртта си я завеща на дядото на Пирата. Направи и заклинание – да бъде нож, докато не попадне в ръцете на нейния жених. Борис, аз съм дясната ръка на моята господарка и те питам от нейно име дали искаш да станеш част от нея?
Борис усети как разума му се размива. До вчера бе просто един френски поет, а сега къщата му бе пълна с непонятни създания. Затвори очи с надеждата като ги отвори нещата да са по старому, но не. Три чифта очи напрегнато чакаха отговора му. Тогава той докосна сърцето си и каза “Да”. Хуана се усмихна, взе ножа и с едно движение отсече главата му. Пиер започна да лиже лицето на мъртвия момък.
- Бързо, Пиер. Измий лицето му, а после разрежи тялото ми с ножа. Имаш 4 минути. Ако не успееш, Борис ще умре, а нашата господарка ще остане сама навеки.
Но Пиер знаеше какво прави и с точност раполови тялото на Хуана. В тялото й намери спящо момиченце. С нежна захапка го извади, после докосна с носа си Хуана и тя отново бе малка мишка.
- Да вървим, Пиер. Направихме каквото трябва. Утре сутрин Борис ще е отново жив и ще намери нашата господарка в левия си джоб. Ако я обикне, тя ще се превърне в истинска жена, но това вече не е наша работа.
