- Здравей, Борис – говореше малка зелена рибка.
- Ти коя си? И откъде знаеш името ми? – Борис до преди малко плуваше в минералния басейн, а сега бе изцяло под вода и светлина почти липсваше.
- Аз съм просто една зелена риба, утре ще умра. Живея само един ден.
Борис се опита да се усмихне, а рибата продължи:
- Под плувния басейн сме. Никой не знае, че под бетонния под е морето.
- Но аз не мога да дишам.. скоро ще умра, малка рибке.
- Няма. Водя те да говориш с Голямата риба, просто плувай след мене.
Водата бе топла и чиста. Минаваха покрай цветя – оранжеви, червени и жълти. Скоро достигнаха едно наистина голямо цвете – с листа като пламък, светещо като малко слънце, а една голяма риба с искрящо оранжево тяло и черни перки седеше в центъра му.
- Добър ден, Борис. Аз съм Голямата риба, както сам виждаш. Как си?
Борис не бе състояние да произнесе и звук. Устата му бе отворена, но вместо думи от нея излизаха малки прозрачни балончета. Голямата риба почна да се смее с дълбок,приятелски смях:
- Недей така, приятелю. Ти не си риба! Говори ми! Кажи ми името си!
Но Борис все така стоеше и гледаше Голямата риба и не можеше да издаде нито един човешки звук. От очите му започнаха да се стичат сълзи, а Голямата риба бе видимо развеселена:
- Борис, сигурен ли си, че не си риба? Държиш се като риба еднодневка. Нека те целуна, за да спра саморарушението на което се подлагаш.
И Голямата риба се приближи до Борис и го целуна три пъти. Той въздухна и се усмихна плахо:
- Благодаря ти. В мига, в който те видях, забравих, че не съм от тук и исках да съм риба.
- Не го мисли това. Време е да ти обясня какво правиш тук все пак. Живея в това цвете от хиляди години. Притежвам и изключителна сила – мога да влизам в контакт с всички хора по земята, макар напоследък все по-рядко да го правя. ХОрата са скучни и ме оттегчават. Когато сънуват, влизам в съзнанието им и наблюдавам мислите им и сънувам сънищата им. Последният сън, на който видях бе твоя и много се впечатлих.
- Значи сега това е просто един сън?
- Не точно – хем сънуваш, хем се случва. Нека те питам нещо – искаш ли да се превърнеш на риба и да станеш част от света, който създадох. Ще бъдеш не риба-едноденевка, а такава която ще живее колкото поиска. Всъщност, всички риби, които виждаш са хора, напуснали своя свят и дошли при мен.. защото аз се нуждая от техните мисли, за да живея.
Борис повдигна рамене. Той харесваше Голямата риба, която го хипнотизираше с движението на поклащащите се перки, но не знаеше какво да отговори.
- Борис, представял си си много пъти, че си нещо друго… отговорът е в теб, само трябва да го кажеш.
- Знам едно - не искам да бъда риба, вече съм сигурен, че мястото ми е сред хората. Ти ми харесваш, но предпочитам света, в който живея. Тук няма слънце.
- Мда.. слънцето – усмихна се тъжно рибата. - Надявах, че ще забравиш нуждата си от светлина. Но уважавам решението ти и искам да ти дам малък подарък.
Голямата риба отвори устата си и излезе малко мехурче въздух, което се превърна в искряща оранжева перла.
- Ето, вземи. Всеки път, когато искаш да се разходиш насън, сложи перлата под езика си. Аз ще идвам и ще плувам в твоето съзнание.
Борис прегърна Голямата риба и каза:
- Благодаря ти, приятелю. До нови срещи!
Борис последва малката зелена риба, до мястото, където я бе срещнал. Тя му помаха за сбогом с перката си и се върна обратно в океана. В басейна деца играеха на водна топка и той се присъедини към тях.
