Морското дъно е осеяно с миди, скрили в утробите си душите на поколения удавници - нещастници, вярващи, че животът под нивото на приетата лудост е безметежен и любители на екстремната радост от досега с непознатото, които в своя екстаз са забравили посоката, от която са дошли.
Черупките им са осеяни с невидими знаци - отпечатъци от почукването на неканените гости, търсещи подслон. Мигновена любов и неясно привличане са накарали някои от тях да приютят скитащите се бродници. Перлите и бисерите са децата на това безплътно съвъкупление и стойността им може да бъде измерена единствено с годините, отброяващи тяхното земно отсъствие.
