Опряла дулото на пистолета, Джеки стреляше с патос и светлинни кръгове изригваха около слепоочията й. Жената се превиваше от смях, играейки си с това панайрджийско чудо на техниката. Беше подарък на сина й от бившето му гадже. Завидно чувство за хумор за една пъпчива 15 годишна девственица, която в яда си, че един още по-голям девственик не може да отвори пътя към лоното й, беше избрала дискретната символика да му каже що за задръстеняк е.
Бен понякога сядаше край нея на писалището и я гледаше замечтан.
- Мамо, как искам приятелките ми да приличат на теб. Поне да са толкова интелигентни, колкото си ти. - й каза веднъж той, непринудено откровен и по детински чистосърдечен. - Или поне толкова красиви.
Джеки смутена го погледна. На 16 се надяваше момчето й да е успяло да се оттърси от привързаността си към нея, но явно Бен имаше само един модел на жена в съзнанието си. Реши да поговори с психолога си, при все че знаеше отговора му предварително.
Много пъти бе мечтала да опре дуло в главата си и с това да сложи край на целия тоя цирк и маскарад, в който участваше вече 50-тина години. Нощем превърташе филма на своя обикновен живот на декоратор на витрини и самотна майка, отдадена на детето и работата си. Когато беше на неговите години други неща се въртяха в главата й. Не си беше представяла, че така ще се развие живота й. Сякаш някой друг го бе изживял. Сутрин се будеше и питаше коя е и къде е.
Бен се прибра сияещ. Освен, че наближаваше края на учебната година, а с това и подготовката за колежа, имаше нещо друго, извън ученическата реалност. Той се притисна до нея и каза с гордост:
- Намерих я, мамо. Тя наистина прилича на теб. Ще ви запозная съвсем скоро.
И без да дочака отговора на майка си излетя нанякъде.
