Като тихото нощно море
се стеле сянката на жената,
доближаваща точката на своята същност,
дълбините на вътрешния си мир.
Като бушуващо сиво небе
орелът криле е разперил,
устремен към заветната точка
на предците и тотемите.
Като смях на малко дете
се усмихвам на себе си,
щом срещна очите ти,
щом докосна ръката ти.
Като ефирна сирена се рее духът ми –
жената в мен е подчинена,
орелът е прободен от стрела.
Но не спирам да се усмихвам,
защото знам,
че няма да свалиш очи от мене.