Звездите свиха огърлица.
Луната тъжна пак изгря.
В косите си закичи рози,
воалът си ефирен разпиля.
И жално пееше луната.
И жално й пригласяха звездите.
Вятърът се бе потулил
и я гледаше как страда.
Любовта й бе напразна.
Вятърът я бе разлюбил.