Истории от градината на залеза
Дъхът на лятото погали ме.
Косите ми разроши.
Нощта настъпи после в миг.
Студено е и няма слънце.
Не мога да те видя.
Дали желание съм аз
или видение безплътно,
което броди в мрака
и търси сродната душа…
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница