Нашето пътешествие из дебрите на Червената гора започва от един дъб. Наоколо няма глигани, похапващи жълъди, а само една поляна, на която има много маргаритки.
В момента там седи и гледа в облаците Вълка. И не си мисли за печени агънца, а за това, че един облак прилича на колесница. Всъщност, Вълка не е виждал колесница, но е сигурен,ч е това е точно колесница. И ето че от поривите на лекия ветрец, облакът бавно се превръща в нещо, което Вълка не знае какво е. Дали да отиде да попита някой какво ли е това… Не.. По-добре да остане и да се припича на слънцето.
Време е да представим Вълка. Неговото име е Рекс. И ако в други приказки това е име за някоя лисица с оранжева опашка, то тук нещата са различни. Рекс обича маргаритки. И докато го наблюдаваме, той се протяга лениво и тръгва към поляната. Колко венчета да сплете днес? Едно, две или три. Или само да им се любува. Няма табела “Не късайте цветята”, но Рекс знае че не бива да причинява току така болка на цветята. Защо ли е така…
Преди време Вълка просто си седеше на поляната, така както всеки ден и реши да сплете едно венче. Ще се запитате “Добре де, какво прави един вълк с венчета от маргаритки?”. И ще се усмихнете като разберете, че след като ги направи, Рекс отива до Горския поток и ги пуска да плуват. Така както някои пускат корабчета от борови кори или писма до чужбина.
И в онзи ден, за който ви говоря, Рекс направи едно венче и отиде до потока. Застана до водата, огледа се в нея и след това пусна цветната плетеница. И тогава от потока се показа един малък речен дух и го попита:
- Рекс, защо правиш това? Всеки ден те гледам и всеки ден се питам какво ли означава това за теб…
Вълка се почеса зад ухото, така както дърводелците се почесват с големи моливи и не можа да отговори.
А малкият речен дух чака пет минути и понеже като всеки речен дух притежаваше интуиция, реши да му обясни:
- Виж, Рекс. Всяко цвете има своя душа. И като ти го откъснеш, отнемаш душата му. Цветята са благородни и биха разбрали всеки, които ги жертва като подарък за любим човек. Но така, както правиш ти.. те едва ли те разбират.
Вълка се натъжи. Никога не бе мислил по този начин за любимите си цветя. И сега този малък речен дух какви неща му каза… Рекс въздъхна и се прибра в хралупата под Големия дъб.
На другата сутрин той отново отиде до поляната и колкото и да гледаше маргаритките нещо го спираше да ги откъсне. И на следващата сутрин се случи същото, и на по-следващата. Скоро всички в Червената гора заговориха за това как Вълка седи по цял ден на поляната и тъгува. Първа отиде Катерицата да разбере какво се е случило. Но Рекс мълчеше. После Гарванът кацна до него и също не успя да разбере защо е тъжен Вълка. Провал претърпя и Лисицата, и Щъркелът, който не отлиташе за топлите страни. Накрая се отказаха да питат и разпитват и оставиха Рекс на тъгата му.
И ето че малкия речен дух отново прояви своята интуиция и понеже Вълка не ходеше вече до Горския поток, той реши да отиде до поляната. Напълни няколко бутилки от литър и половина с речна вода, сложи ги в една раничка и тръгна на малкото пътешествие.
Ако някой се запита как може един малък речен дух да носи няколко бутилки от литър и половина с речна вода, ще ви кажа, че освен интуиция речните духове притежават и други качества. Този можеше да носи точно четири бутилки от литър и половина с речна вода. Сега друг вече пита за какво са му на един малък речен дух четири бутилки от литър и половина с речна вода. И още докато задава въпроса ще се сети и сам, че малкия речен дух живее в реката. И понеже отива на пътешествие има нужда от речна вода в случай, че пресъхне. Но да се върнем към срещата на малкия речен дух и Вълка.
Рекс си седеше на поляната, както всеки ден, когато усети поредния натрапник, смущаващ неговото съзерцание. Усети полъх на поток и се досети, че малкия речен дух е дошъл. Все пак и вълците имат интуиция, макар и да сплитат венчета с маргаритки.
- Рекс – каза малкия речен дух и за смелост отпи малко речна вода. - Разбрах, че си тъжен и дойдох да разбера причината.
Рекс мълчеше, но малкия речен дух не се смути и продължи:
- Рекс, знам, че причината са моите думи. Аз… тогава не помислих много задълбочено, но откакто спря да идваш на потока мисля за теб всеки ден. И вече съм сигурен, че цветята разбират, когато ги сплиташ на венчета и пускаш в Горския поток.
Тук малкия речен дух замълча и се надяваше Вълка да каже нещо. Но Рекс остана мълчалив.
- Виж, Рекс, може без притеснение да правиш това, което обичаш. Не знам какво повече да кажа, но ако съм те наранил с думите си, моля те да ми простиш.
После малкият речен дух въздъхна тъжно и изля всичките четири бутилки от литър и половина с речна вода върху себе си. От вълнението и слънцето на поляната бе пресъхнал. След това пое към дома си и остави Вълка все така мълчалив и загледан в безкрая от маргаритки.
Някои ще си помислят, че Вълка обича само да обикаля кошарите и няма нежна душа. Но Рекс бе различен вълк, все пак не е случайно място Червената гора. Не са обикновени нейните обитатели. Ето защо на следващата утрин след като внимателно вчеса сивата си козина, Рекс с бодра крачка се отправи към своята поляна. Навря нос в маргаритките и откъсна с много любов най-красивите от тях. След това отиде до Горския поток и пусна едно венче. Водата го пое и то бавно се понесе по течението. Малкият речен дух гледаше през прозорчето на своето речно жилище и усмивка озари лицето му.
Оттогава Вълка късаше само маргаритки в четвъртък. Това бе неговия ден, най-щастливият му ден от седмицата. Ще се запитате какво ли прави през останалите шест дни, дали е тъжен отново? Дали и сега е тъжен, когато го наблюдаваме как се почесва зад дългите си уши… Вече и сами знаете, че той е един щастлив вълк, който живее в Червената гора.
И понеже днес е Четвъртък, дори знаете какво ще прави…
