Леко стъпвай – ще уплашиш сърната.
Седи кротко на сянка –
слънцето силно я кара да плаче.
Наоколо пеят щурците.
Не че е нощ – просто си спомнят
как е протекла предишната вечер.
И тихо е – леко пристъпва вечерният вятър.
Поправя си път сред гъстите пари –
цял ден мъгла се стеле навред.
Момичето крачи и пее си тихо.
По пътя сънят ще я дебне,
но тя ще е будна,
когато му дойде времето.
Сърната избяга…
Тръгни да я гониш и стигнеш ли гроба й –
да знаеш, че той е и твой.