Люлей се на върбовите клони.
Косите си в корените заплети.
Снагата ти ден да не види
и нощем само да скита.
От мойте ръце храна да приемаш
и странник за другите да останеш.
Аз свирки от теб ще издялам
и с тях ще описвам обичта си безмерна.
Но кой ли ще чуе
и кой ли ще види,
защото теб ще те няма…