Аз съм всичко, което не е.
Всичко, което е.
Бягаща сърна насред бетона,
давеща се в собствената си тъга.
Мъртва риба, възкръснала в тигана на готвача за празника на независимостта.
Холограма на Ева, която посегна към ябълката
и остана гладна.
А ти кой си?

Бягайте, кончета-вихрогончета:
да настигнем несъществуващото;
да минем отвъд вала на съмненията;
да видим светлината на новото Слънце;
да се срещнем с нашия Създател.

Дупка в чорапогащника.
Спад на егото.
Река Дунав си е в сантиметри,
а бате Райко все ни свети.
Golden Lady на китайски ми говори,
а аз си шляпам боса.
Без семки джобчето е.
Но пълно с пера от жерав и детски смях.
Downshifting.
Билковият чай за светла аура е,
светлина в тъмата.
И колко тъмна е нощта.

Една надежда се прокрадва
и открадва оптимизма на безкрая.
Расте, но се старае.
Седя и гледам.
Дали вулгарна съм
или касапинът на дедо Годпод
кастрира детското у мене.
Не ме е грижа.
Денят расте.
При все, че съм без раста
верата ми на слънцето е чедо.

Бягам.
От сянката на дните.
От мрака на мислите.

Спирам.
Дните нереални са.
Мислите - илюзии.

Гледам.
Морето с цвят на олово.
Небето синьо и нежно.

Лодката отплува празна.
С духове препълнена,
от миражи потопена.

Крачещи крачки, разкрачени.
Крака на гневния бяг.
Стъпала на плаха кошута.
На пръсти присяда смъртта.
Слънцето още не се е скрило.